БЕЛЕЖКИТЕ НА ЕДИН БЪДЕЩ ТОТОМИЛИОНЕР

Привет, хубавице! Може да не ме познаваш добре, никога да не си срещала човек като мен досега, но забрави за външния ми вид и слушай внимателно каквото имам да ти кажа.

Преди време сумата, насъбрала се в трето теглене от държавната лотария надхвърли 147 млн. евро. У много хора внушението, което това изумително голямо число оказва върху психиката, започна да взима надмощие над всичко останало. Пред тотопунктовете за кратко време се образуваха опашки, играчите изнервено се споглеждат един друг, обладани от подозрения. Има случаи, в които един отчаян участник с престъпни намерения преписва числата на друг, за да ги подаде в приемателния пункт. Възцари се атмосфера на напрегнато очакване. Ритуалното теглене на тиража предизвиква във всички тревожни тръпки. Този социален феномен е изпробване на индивидуалните способности да се фантазира “на широко”, без счетоводство. Също и аз редовно се оставям да бъда завладян от благородната масова психоза на тотото. Това, което ме различава от останалите обаче, е непоклатимата ми увереност, че спечелилият голямата сума ще съм единствено аз. 

Ето, докато ти говоря тези неща, от ъгъла ме наблюдава домашната котка с абсолютно разбиране на блаженото ми състояние и за предстоящия ми щастлив живот. По-късно ще изпия дневната й доза валериан, няма да въздишам повече и ще се опитам да овладея нетърпението си. Имам належаща необходимост да разчистя жилището си, за да го подготвя за промяната, която ще настъпи след спечелването на голямата сума пари. Ще проверя дали котките в хода на милиони години еволюция са се научили да летят. 

Искам да споделя с теб и други планове, така че ела по-близо, за да ме чуваш по-добре. На мене никога не ми е трудно, трудно ти е на теб: положението ти на слушател предполага особено обвързване на съществуването ти с моето - попадаш в капан, но едва ли ще ти направя лоша услуга като те привлека да изслушаш тази словесна мътилка, а после дай да пием по едно вино. И ти започваш да мислиш като мен, така че предлагам да бъдем като вода, разтворена във водата.

Ако ти стана скучен, можеш да ми се хвърлиш на врата и да ме нацеуваш, за да ме прекъснеш, нямам нищо против. 

В разговор с моите страхотно извисени, културни, богати, прилежни, добре подстригани и облечени чистичко приятели стигнахме до идеята, че в настоящия момент е разумно да се занимаваме с изкуството на “тоталната естественост”, когато се събираме да цъкаме ракийки. Това понятие не е достатъчно изяснено, така че нека се опитам да го конкретизирам. Става дума за търсене на такива форми, които да отразяват непосредствено заобикалящото ни по колкото се може по-конкретен начин, но без да се предизвиква отегчение. Едно от следствията е, че художествен текст може да погълне всякакви привидно чужди му езикови масиви и това да не накърни по никакъв начин неговата фикционалност. На всичкото отгоре тук, в това лично езиково пространство мога да кажа каквото си поискам и сигурно ще го направя.

Там няма никаква котка, по дяволите, нямам домашен любимец.

Нека не преекспонираме. Отсреща Витоша е тъй загадъчно небрежна. 

Сутринта погледнах през прозореца и ми се стори, че отвън прелетя някакво горящо врабче. После, като пообмислих нещата, го напсувах на майка. После пак го напсувах от любов към мръсните приказки.

Тръгнали сме с тебе двамата към ядрото на този кратък езиков куфраж – този текст не е фикция! Всичко, казано тук, е истина и ще се случи съвсем скоро! В началото ти казах, че не въздишам вече. Налага се сам замечтано да опровергая неистинността на своето твърдение: аз въздишам тревожно, защото при мисълта за бляскавото бъдеще, което ми предстои, завиждам сам на себе си и хитро потривам ръце. И тебе ще впишем някъде там, неизбежно е.

Изчакай, историята наистина се налага да продължи. Въпреки вече зададеното първоначално заглавие смятам, че е необходимо да употребя правото си да го заменя с “Бележките на един тотомилионер”. Скоро тази трансформация ще е правомерна. Утре отново има теглене на тиража.

А времето напредва. От няколко часа обикалям около дома ти и се чудя дали да не спукам и четирите гуми на колата ти, за да усъвършенствам диалога между нас. Колко милиона е най-разумно да се теглят в брой и колко много непозволени и неблагоприлични неща върша от самота.

ОТЧАЯНИЕТО (гатанка)

Канапето пак (уморено) просъсква под тежестта. Времето безсъзнателно тече. От цигарата се отделя с отегчение дим. Погледът опипващо се плъзга по предметите, всички до един негово притежание. Във въздуха мътнеят прокисващите остатъци от предишни разговори, трохите по масата приятно убождат разлялата се върху кухненската покривка брадясала кожа. По чашите белеят отдавнашни следи от лепкави пръсти. Звуковете свършват в събота, меджу два и четири часа следобед. Омазнените мебели охладняват постепено и се покриват с телесната му влага. Отмито е останалото от снощната вечеря неразположение, възможно е отново да си сипем по една. Долната земя, която се вижда от тясната тераса,  привлича. Безсилните стъпки из празния хол са недоловими, главата се заплита в прострените в кухнята потници и беложълти гащи. Преките пътища към нощта са толкова удобни. Мобилизира спешно кашкавата плът, разбягала се по дивана. Лежи и мига залепен за предпоследното удобно място. Оттук-оттам надзърта мрак, а вятърът разхвърля космите на котката беглец. 
Разглежда старите писма и си препрочита бележките (кафе, ракия, тоалетна хартия, сапун, домати, сирене и лук). Прибавя нови мръсни чаши към старите. Сепва се от подозрението, че въпросите, които задава на етеричните си двойници, са твърде наивни и е невъзможно да им се отовори, без да се знае всичко. Тогава за кратко изпитва желание да стане и да излезе навън, да се срещне с хората, но тях отдавна ги нямаше, поне вече не знае как да стигне до тях. Отдолу – празнична манифестация. Отстранява се от острия ръб на перваза и внимателно полага все по-меките си части върху канапето. Доспива му се. 

„Далече от къщи съм. Ти разбираш тези неща. Разбираш ме напълно. Поне така съм мислил досега. Не ми е неприятно това, че ме разбираш. Това е една от причините да ти говоря. Отношението ти към мен ме съсипва. Знаеш това. Продължавай да бъдеш такава. Правиш ми услуга.”

На улицата долу мърляви хлапета се ровят из боклука и пискат злостно с подрезгавяли гласове. От тъмното долита лай и се разива из запустялото пространство. Не му се ходи там, не му се спи, не следва нищо.

Четвъртък, 30-ти. Посред нощ. Не се звъни. Това само по себе си е самото събитие.
Петък, 31-ви. Отново нищо.
Събота, 1-ви. Нищо.
Неделя. Нищо.
Понеделник. Нищо. 
Вторник. Нищо. 
Сряда. Нищо. 
Четвъртък. Нищо. 
Петък.
Вторник.
Неделя.
Нищо. 
Стопанинът замина за А.

Президент

Отчаян от победата си на президентските избори, реших да замина със секретарката си на работно посещение в Кувейт. Самолетът ми плавно набра скорост и се отправи в небесна посока. Отгоре видях две кучета, които през пръсти осъществяваха любовчийски актове. "Как ще си изкараме в Кувейт..." Помислих отново за дължината на роклята на секретарката си и реших да я попитам в кой бутик е успяла да похарчи полугодишната си работна заплата. Неочаквано, с дълбок басов мъжки глас тя...

Парцалът, който бяха затъкнали в устата ми, изпускаше силен химически аромат. Гласовете в кабината не ставаха по-ясни. Явно бяха завряли и нещо в ушите ми. Отворих едното си око и забелязах небръснатите крака на секретарката си, които заплашително се поклащаха в моя посока. Загубен съм, започнах да си мисля колкото се може по-тихо...
- Не трябваше да напояваш парцала с хлороформ и да му го натикваш в устата. Беше достатъчно само да му покриеш носа! - пред мен изникна загадъчен терорист от източен произход, който неизвестно защо опипваше възмъжалата ми секретарка. - Този хлороформ е разработен от руските тайни служби и капка от него е достатъчна да приспи човек за двадесет и четири часа. А този тъпак спа две седмици!
От ужас се опитах да...

Размахах брадата си и тя рязко се закачи на белезниците, които тези чудовища бяха поставили на ръцете ми докато съм спал. Космите с метална здравост се вплетоха в халките и ми причиниха непоносима болка в името на свободата. Задърпах здраво, чу се металическо пращене и от устата изхвърчаха чисто новите ми ченета унгарско производство, удариха се в заключената врата и я огънаха леко навътре. Секретарката явно безчинстваше с онзи изнежен терористичен началник, който, сигурен съм, много обичаше да се прави на умен. Както и да е, силният звук явно ги стресна. Чу се зареждане на калашник, кратки гърмежи и две дупки зейнаха в огнеупорната ламарина. През тях започнаха да ме гледат две съблазнителни очи...

Истината, както съм чувал, може да се разбере само като я гледаш през малка дупчица; когато се шири пред очите ти лесно можеш да не й обърнеш внимание. Докато си мислих това, от другата страна на вратата се чуха още изстрели, по ламарината се появиха още поне половин дузина дупки, през които започнаха да ме зяпат любопитни очи, повечето от които сънено се притваряха. Опитах се да извикам за помощ, но без унгарските си ченета заквичах горе-долу неразбираемо. Язък, казах си, и се опитах да примъкна носа си до все още напоения с хлороформ парцал, за да се самоприспя. Сладката отрова обаче инатливо не действаше. Едно око изведнъж ми намигна и...

В този момент вратата рязко се откачи от пантите и в просторния ми президентски кабинет нахлу инженерен екип в мръснобели престилки. Кой от тях държеше в ръце дрелка, кой фазомер - трудно ми беше да определя с президентската си обща култура коя част за какво се използваше. "С тези подсмисли до никъде няма да я докараме," опитах се да кажа на един от инженерите, но той премерено замахна и продължително ме нокаутира с крака на пода в бъбреците и около носа. И тогава разбрах истината.


















снимки: Лазар Лютаков

Паметник

В покрайнините на градината,
която няма да успея да пребродя
ела отвън
започва кашкава погнуса
да се не види пуста нищета,
да видим има ли и там поне следа
от пустата ми младост,
че сам се губих доста,
доста губих
от нищото, което притежавам
и пак за теб се сещам.

Ти беше винаги до мен
и пак не можех да те стигна,

не вярвам ни на дума,
на тебе никак не ти вярвам,
най-скъпия човек за мен,
най-верния приятел.

Без глас остават враните,
чернее грозното небе от крясъка,
че стягат се за път,
настава време да си ходят
гладни.

Да бъдеш сам,
да си прибран
на топло меко зиме
как исках аз,
помни ме.

Одисей

Багерът, който копае рова зад къщата ни, ломоти тихо приспивно. Кварталът наистина се променя с часове. Детските крясъци, идващи от двора на църквата, от ден на ден стават все по-дрезгави. Яйцата в хладилника се излюпиха и сега в кухнята ядат пилешко. Дървоядите ще замлъкнат: ще са оглозгали до шушка тясното ми легло. На водата ще й писне да замръзва и завира, пръстта ще се спече и ще стане на пясък. Скоро онази малка Гретичка от Младост I ще се разхожда с трите си дъщери по отеснелите улици, а ние ще се въртим в отпуснатите си старчески кожи, без да можем да си спомним откъде ги познаваме.
Ето: лесно е да се пишат писма.

И още по-лесно е да се четат. За да не забравя да го кажа по-късно, да призная няколко неща още сега: никога не съм можел да си те представя като стара. Всъщност такова писмо би могло съвсем да отрови безумните ни старини. На тази възраст човек трудно може да прецени дали е с всичкия си, мен дори ме е страх да не кихна, когато ходя да се облекча, за да не падне ченето ми в тоалетната чиния. Дали защото имаме общо минало, заради все още веселия ни характер ли, не е ясно, но досега все сме успявали да споделим странния си хаос.

Така че е лесно да се пишат писма. Все още си спомням колко смешно ни беше, когато научих каква е съдбата на приятелите ми. Големи, здрави, волни мъже, които не се спират пред нищо, за да постигнат целта си. И ти им показа същността им. Остави ги да пасат изхвърлените от прибоя водорасли, да се скитат из поляните на твоя остров, докато не ги улови някой от слугите ти. Така им се пада, мислех си, и още не мога да не призная, че имаш изтънчено чувство за хумор.

Лесно е да се напише, но не знам защо не постъпи по същия начин и с мен. Може би историите ми те бяха впечатлили, или пък измъченият ми вид. От дългото странстване бях измършавял като улично псе, а слабостта особено се харесва на жените. Мислеше, че мога да остана при теб за цял живот и предвижданията ти почти се сбъднаха. Казвам почти, защото никога не си могла напълно да властваш над мен. Аз имах своите битки и слава, имах малкото театър в свободното време, имах богатство, с което малко мъже могат да се похвалят. За мене писаха много поети, историите ми послужиха за забава във всичките владетелски дворове, на поколения ученици служих за пример. За тебе научиха покрай моите патила – нарицателно за изкусителка; мимолетно, но много опасно удоволствие. Учителите обичат крайните определения, така че от тяхно име те моля да им простиш, все пак светът, в който живеят, е много по-голям от нашия остров.
Ти може би ми роди деца, но тяхното име е непознато за Историята. Радвам се за тях, защото в моята сянка трудно се живее.

Всичко е толкова лесно да бъде написано. Непоносимо свободно се изливат тези думи върху листа, все едно че ги пиша само за себе си. Не чу ли? От екипажа ми пак някой изпсува. Писна аларма и прекъсна съненото хълцотене на кварталните птички. Сега съм си почти като у Дома. В продължение на толкова години се разхождах по сухия пясък на убежището ни. Миговете, прекарани тук, бяха щастливо време – раните ми зарастнаха, престанах да се събуждам нощем, разтреперан от спомена и кошмарите. Дори имам собствена градина, която съм засадил с двете си ръце. Ти като че ли ми дари най-голямото блаженство, което може да получи един мъж. В зло и добро прекарахме дните си, повече няма какво се желае.

Ето, виждаш, лесно е да се пишат писма. Особено когато има толкова неща да си спомняме. И отново почукаха на вратата ми: чудят се какво толкова може да прави капитанът им – сам, затворил се в прашната си барака. Отвън вече ме чака луксозният ми сал, построен с помощта на нашите поданици и може би нашите деца. Запасил съм се с достатъчно вода и осолено месо (генетично обогатено от наследниците на моя екипаж), ще вземем и няколко от прислужниците ти. Ще опънем пясъчните си въжета, ще се надуят седефените ни платна, ще плисне бистрото море по мраморната кърма на тримачтовия ни кораб и ще отплаваме към непокътнатите заливи на забравената ни родина.

Недей да бързаш. Недей да гледаш повече празничните си премени, наядени от молците. Няма вече смисъл да поръчваш на плетачките нови дантели.
В кухнята изядоха пилето, а Гретичка с трите си деца заспива пред телевизора, положила сбръчкани уморени ръце върху мазна престилка. От двора на църквата пак цвърчат подлудели хлапета. Дървоядите разпериха пеперудените си криле и отлетяха. Уморена, водата плиска по стените на древната мивка и се оттича завинаги към морето ми. Само багерът копае пак, рови, само за нас раздира земята.

Безплатни братя

Имам си отскоро безплатен брат. Скитаме по цял ден по улиците и се чудим каква простотия да направим. Най-вече си търсим храна. С нещо трябва гладните душа и стомах да се залъжат.

Зарадвах се, когато намерих безплатния си брат. Ето един, на когото ще мога да си изкарам злобата щом се наложи, това си помислих отначало. А той си мислеше как по-скоро да си плюе на петите.

Шамаросах безплатния си брат. И после отново му забих шамар. От малък да се учи.

Безплатният ми брат реве. Безплатният ми брат крещи, че повече не ми е брат, а враг. Глупав е безплатният ми брат: човекът няма врагове.

Мляко I

Сцена А

К: Да си сипя малко от млякото, чувала съм, че можело да ми се доспи. Значи млякото може да е скъпо. За майката. Защото се лишава от собствения си сън, за да храни. Добре е да не си майка. Млякото може да се е вкиснало вече. Иде ми да отида да проверя дали старците оттатък не са го изпили. Много ми се пие мляко. Не мога да заспя. Детето ми и то може да иска да пие. Само като си помисля, че горкото може да се събуди и да започне да плаче. Вече не е толкова шумно като преди, започна да съобразява разни работи. Струва ми се, че дори приказва. Понякога го слушам, обаче не мога да разбера всичко, което ми казва, нали е много малко. Прилича ми на вързопче, на картофче, обаче е толкова хубавичко. Обаче ще иска да пие мляко. Като котка е, има апетит.
Ьц: Стига си мучала, имаш си работа.
К: Преди малко ми се стори, че ми каза дори “мама”, обаче нали е още малко, не може да е вярно, това си е напълно нормално дете. Аз трябва да съм се побъркала леко от това раждане. Седя и си мисля разни работи, нали не се притесняваш от мен? Кажи, нали не те притеснявам? Да не ревнуваш? Ух, наистина, като се сетих за мляко, мисля, че няма въобще да мога да мигна тази вечер. Вчера пак не ми се спеше. Странна работа. Уж по цял ден работя, а не мога да спя. Преди не беше така, но нали казваш, че съм малко болна? Нали не се притесняваш от мене? Притесняваш ли се от мене? Понеже вече имаме дете, това ли е причината? Да не мислиш, че нещо се е променило? А? Променила ли съм се? Да не мислиш, че ми беше лесно да го родя? Какво си мислите вие значи, че раждането е лесна работа ли? Върви питай майка си!
К: Няма да пия мляко. Или по-късно може би... Ти за старците ли мислиш сега, може би нещо ги смущаваме? Те да не би да не са хора? Малкото може да плаче от време на време, обаче те ще ни разберат, нищо, че може би нямат деца, кой знае. Сигурна съм, че ще ни влезнат в положението. Случвало ми се е да им ходя на гости и съм забелязала, че там е доста уютно, стаята им е една такава тясна, леко мирише на вкиснато, нали знаеш, обаче наистина е много уютно. Имат си дори чайник, един много голям излъскан чайник, който почти през цялото време стои на печката. Обаче аз не обичам чай. Казах им още в началото, да не си помислят да ме канят с тоя чай, нали знаеш, че не го обичам, скучно ми е да пия чай. Не обичам да ходя при старците, нали не се сърдиш? Веднъж ги помолих да ми кажат дали и те имат деца, не можах да разбера нищо. Обаче не го обичам техния чай. Много блудкав ми се струва. Предпочитам да си направя сама кафе вкъщи. Ти много обичаш кафе, знам какво ти харесва. Какво щеше да правиш без мене? А? Какво щеше да правиш, ако нямаше кой да ти прави кафе сутрин? Какво щеше да правиш, ако нямаше кой да ти роди дете?
К: Сега не ти се говори, обаче аз взех да ти свиквам. Иначе понякога можеш да бъдеш толкова приказлив, спомняш ли си колко си приказвахме едно време? Ти седнеш тук на стола, аз шетам из кухнята и ти разказвам какво съм правила през деня, докато ти си бил някъде навън. Аз те питам дали си гладен, пък ти нали ме познаваш, хвалиш това, дето съм сготвила. Харесва ли ти сега това, дето ти готвя? А? Ти пак обичаш да говориш, обаче нали си мой, може да не говориш толкова много, няма да ти се разсърдя. Сега може да си по-такъв, не знам как точно да го кажа, по-амбициозен, по-сериозен, по-баща бих казала. Знам, че не е вярно, обаче ти ще ме разбереш. Много исках да си имаме дете. Нали не се сърдиш? Понякога дори съм толкова щастлива. Нали не се сърдиш?
К: Ето, налей си от млякото, всички знаят, че успокоява и на човек му се доспива. И на мене ми се пие, обаче ще си сипя после, сега не искам. Не се притеснявай от мене, знаеш, че съм добра жена, така че защо да се притесняваш? Преди толкова искаше да се разхождаме заедно, защото си падаше малко фукльо. Да не ми се обидиш сега, това го казвам, за да те разсмея. Нали знам колко обичаш да се смееш. Нали обичаш да се смееш? Значи искаше да ме извеждаш навън, за да се фукаш с мен пред приятелите си, нали те знам. Искаше да си кажат: ей каква фина мадама е забил тоя, ама аз нали те знам. Нали те знам. Искаш ли да пиеш малко мляко? Нали вече си баща, трябва да си по-сериозен, да слушаш какво те съветва жена ти. И остави сега тия глупости. Трябва да нахраня детето. Вече е толкова голямо.
К: Вече ми се струва, че детето съвсем не се побира в люлката. Главата му сякаш е пораснала и краката му са се удължили, обаче нали ми е толкова скъпо, нормално е да го виждам като че ли изглежда по-голямо. Това е, защото много го обичам. Нали си му баща, трябва и ти да го обичаш. Аз много добре знам колко го обичаш, ама ти си малко свит, не ти харесва винаги да си показваш чувствата. Ти си един много искрен човек. Нали затова станах майка на детето ти. Аз също много те обичам. Ти винаги си бил нещо повече от другите, затова толкова много те обичам, а и за нещо друго. Ти винаги си бил толкова нежен. Винаги си ме разбирал. Винаги си ме изслушвал. Винаги ще продължа да те обичам.
К: Какво ли правят старците оттатък? Дали детето не им пречи? Ох. Виждаш, че много се притеснявам да не ги раздразня нещо. Ти нали не се сърдиш за тези неща, дето ти ги говоря за старците? Те в действителност са страхотно добри хора, обаче са толкова противни, че не искам да ги виждам много често. Всеки път като ходя при тях направо ми се повдига. Като знам, че един ден и ние ще станем като тях. Не мога да спя, като си мисля за старостта. Не съм погрозняла, нали?
К: Виж го, малкото, струва ми се, че скоро ще иска да излезе от люлката, обаче по-добре да не е толкова скоро. Станала съм една чувствителна напоследък, всичко ще започне да ми се обърква. Иска ми се детето да порасне голямо, обаче, ако е възможно, аз да си остана такава хубава и млада, каквато съм сега, или каквато бях преди да ме срещнеш. Както и да е. Знаеш какво искам да кажа. Искам винаги да съм еднаква. Искам нашето дете да не е като другите. Искам да е нормално. Ти можеш ли да си спомниш онези години, когато си бил малък? Ще ми разкажеш ли нещо от онези години? Ще ми разкажеш ли? Искаш ли мляко? Моето малко момче, моето малко мъжле. Колко много те обичам, нали не се чувстваш неудобно? Спи ли ти се?
К: Снощи се опитах да вляза в стаята на старците, понеже дълго време не бях чувала да се тропа, нали ме знаеш каква съм. Винаги си мисля, че може нещо лошо да се е случило, харесва ми като си мисля подобни работи. Нали не те ядосвам? Защо пък да не си ги мисля, нали вече съм майка, аз разбирам колко е сложен този гаден живот. Слязох до стаята на старците и влязох и те си бяха там, седяха си на масата и си пиеха чай от излъскания чайник. И нищо. Излязох си. Направо щях да умра от срам. Ти не ги разбираш тези работи. Казах две думи и си тръгнах. Или може би нищо не казах. Ти никога не се притесняваш за другите, а нали вече си баща, имаш малко дете, трябва да мислиш повече за другите.
К: Преди никога не си лягахме толкова рано, обаче сега нали няма как, постоянно ми се спи, а и с тези старци оттатък. Нали няма да ми се сърдиш? Понякога се чудя дали не ги притесняваме нещо, обаче нали сме възрастни хора, трябва да ни разберат. Вече сме големи хора, нали стана баща, ти вече си голям. Преди като бяхме само двамата, беше друго. Сега те обичам дори повече, вярваш ли ми, че те обичам повече? Ти си баща на моето дете, това значи, че си мой мъж, че те обичам много повече. Ти трябва да ми вярваш така, както и аз ти вярвам. Нали не се притесняваш от старите? Освен това те вече са си легнали, лягай си и ти, аз идвам след малко. След малко. Сега няма да е добре да вдигаме много шум, уморена съм. Напоследък съм толкова уморена, нали не се сърдиш? Сърдиш ли се? Освен това вече си имаме нашето малко бебче и за сега то ни стига, обаче ти нали не искаш да ми причиниш отново онова, което тогава ми причини? Върви ти роди едно дете! Да не мислиш, че е толкова лесно? Върви питай майка си!
К: Ето! Детето се разрева! Аз съм виновна. Не. Ти си виновен, само ме караш да крещя! Виновни са старците, понеже винаги ни пречат да се държим като хората. Ще отида да успокоя детето. След малко ще отида, нали не се сърдиш? Нали още ме харесваш като преди? Вече съм майка, родих едно дете, вече имам повече опит от другите жени. Или поне от онези, дето не знаят как едно дете да си родят. Сега обаче ще го оставя да си поплаче, за да се поумори. Да може да спи дълбоко. Ох, нали не те дразни? Защо ме гледаш така? Да не съм се изцапала нещо? Не, ти си просто един грубиян, а аз толкова неща правя за тебе. Въобще не можеш да оцениш всичко, което правя за тебе. Не мога да те понасям понякога, през цялото време, когато си такъв. Ядосваш ме нарочно, обаче нали съм ти жена, трябва да търпя всичко. Нищо повече няма да търпя!
К: Ох. Не ми се обиждай. Защо детето не спира да плаче? Какво значи това? Искаш ли да ти го дам да го подържиш? Не искаш ли да подържиш своето дете? Или искаш да си лягаме вече? Защо само за това мислиш? Според тебе аз добра майка ли съм? Нищо не ми казвай! Мразя те! Мразя те!
/К. излиза. Детето продължава да реве./