ОТЧАЯНИЕТО (гатанка)

Канапето пак (уморено) просъсква под тежестта. Времето безсъзнателно тече. От цигарата се отделя с отегчение дим. Погледът опипващо се плъзга по предметите, всички до един негово притежание. Във въздуха мътнеят прокисващите остатъци от предишни разговори, трохите по масата приятно убождат разлялата се върху кухненската покривка брадясала кожа. По чашите белеят отдавнашни следи от лепкави пръсти. Звуковете свършват в събота, меджу два и четири часа следобед. Омазнените мебели охладняват постепено и се покриват с телесната му влага. Отмито е останалото от снощната вечеря неразположение, възможно е отново да си сипем по една. Долната земя, която се вижда от тясната тераса,  привлича. Безсилните стъпки из празния хол са недоловими, главата се заплита в прострените в кухнята потници и беложълти гащи. Преките пътища към нощта са толкова удобни. Мобилизира спешно кашкавата плът, разбягала се по дивана. Лежи и мига залепен за предпоследното удобно място. Оттук-оттам надзърта мрак, а вятърът разхвърля космите на котката беглец. 
Разглежда старите писма и си препрочита бележките (кафе, ракия, тоалетна хартия, сапун, домати, сирене и лук). Прибавя нови мръсни чаши към старите. Сепва се от подозрението, че въпросите, които задава на етеричните си двойници, са твърде наивни и е невъзможно да им се отовори, без да се знае всичко. Тогава за кратко изпитва желание да стане и да излезе навън, да се срещне с хората, но тях отдавна ги нямаше, поне вече не знае как да стигне до тях. Отдолу – празнична манифестация. Отстранява се от острия ръб на перваза и внимателно полага все по-меките си части върху канапето. Доспива му се. 

„Далече от къщи съм. Ти разбираш тези неща. Разбираш ме напълно. Поне така съм мислил досега. Не ми е неприятно това, че ме разбираш. Това е една от причините да ти говоря. Отношението ти към мен ме съсипва. Знаеш това. Продължавай да бъдеш такава. Правиш ми услуга.”

На улицата долу мърляви хлапета се ровят из боклука и пискат злостно с подрезгавяли гласове. От тъмното долита лай и се разива из запустялото пространство. Не му се ходи там, не му се спи, не следва нищо.

Четвъртък, 30-ти. Посред нощ. Не се звъни. Това само по себе си е самото събитие.
Петък, 31-ви. Отново нищо.
Събота, 1-ви. Нищо.
Неделя. Нищо.
Понеделник. Нищо. 
Вторник. Нищо. 
Сряда. Нищо. 
Четвъртък. Нищо. 
Петък.
Вторник.
Неделя.
Нищо. 
Стопанинът замина за А.