Sunday, July 6, 2008

Президент

















Отчаян от победата си на президентските избори, реших да замина със секретарката си на работно посещение в Кувейт. Самолетът ми плавно набра скорост и се отправи в небесна посока. Отгоре видях две кучета, които през пръсти осъществяваха любовчийски актове. "Как ще си изкараме в Кувейт..." Помислих отново за дължината на роклята на секретарката си и реших да я попитам в кой бутик е успяла да похарчи полугодишната си работна заплата. Неочаквано, с дълбок басов мъжки глас тя...

Парцалът, който бяха затъкнали в устата ми, изпускаше силен химически аромат. Гласовете в кабината не ставаха по-ясни. Явно бяха завряли и нещо в ушите ми. Отворих едното си око и забелязах небръснатите крака на секретарката си, които заплашително се поклащаха в моя посока. Загубен съм, започнах да си мисля колкото се може по-тихо...
- Не трябваше да напояваш парцала с хлороформ и да му го натикваш в устата. Беше достатъчно само да му покриеш носа! - пред мен изникна загадъчен терорист от източен произход, който неизвестно защо опипваше възмъжалата ми секретарка. - Този хлороформ е разработен от руските тайни служби и капка от него е достатъчна да приспи човек за двадесет и четири часа. А този тъпак спа две седмици!
От ужас се опитах да...

Размахах брадата си и тя рязко се закачи на белезниците, които тези чудовища бяха поставили на ръцете ми докато съм спал. Космите с метална здравост се вплетоха в халките и ми причиниха непоносима болка в името на свободата. Задърпах здраво, чу се металическо пращене и от устата изхвърчаха чисто новите ми ченета унгарско производство, удариха се в заключената врата и я огънаха леко навътре. Секретарката явно безчинстваше с онзи изнежен терористичен началник, който, сигурен съм, много обичаше да се прави на умен. Както и да е, силният звук явно ги стресна. Чу се зареждане на калашник, кратки гърмежи и две дупки зейнаха в огнеупорната ламарина. През тях започнаха да ме гледат две съблазнителни очи...

Истината, както съм чувал, може да се разбере само като я гледаш през малка дупчица; когато се шири пред очите ти лесно можеш да не й обърнеш внимание. Докато си мислих това, от другата страна на вратата се чуха още изстрели, по ламарината се появиха още поне половин дузина дупки, през които започнаха да ме зяпат любопитни очи, повечето от които сънено се притваряха. Опитах се да извикам за помощ, но без унгарските си ченета заквичах горе-долу неразбираемо. Язък, казах си, и се опитах да примъкна носа си до все още напоения с хлороформ парцал, за да се самоприспя. Сладката отрова обаче инатливо не действаше. Едно око изведнъж ми намигна и...

В този момент вратата рязко се откачи от пантите и в просторния ми президентски кабинет нахлу инженерен екип в мръснобели престилки. Кой от тях държеше в ръце дрелка, кой фазомер - трудно ми беше да определя с президентската си обща култура коя част за какво се използваше. "С тези подсмисли до никъде няма да я докараме," опитах се да кажа на един от инженерите, но той премерено замахна и продължително ме нокаутира с крака на пода в бъбреците и около носа. И тогава разбрах истината.


















снимки: Лазар Лютаков

1 comment:

Anonymous said...

hehe :) strahotni sa patilata na tozi Prezident :)))