Комарите

Казват, че в нашия квартал важните неща остават скрити. Не е ясно защо се получава точно така, обаче съм принуден и аз да постъпвам спрямо изискванията и често да не казвам истинските думи. Като че ли пък има нещо за криене. А може би мисля по този начин заради тревогите си. Или заради комарите. Изнервят ме от малък. Представи си, че мразиш паяци, но ги търпиш, защото още повече мразиш комари.

Разбира се, въобще не се интересуваш от тези неща: не си ми нито психолог, нито някакъв друг вид душеприказчик. Ще са ми нужни по-малко от пет минути. Ще ми послушаш приказките, ще заспя, а после ще ме оставиш с тях.

Ръцете ми могат силно да удрят шамари. Обикновено ги удрям сам на себе си, докато спя. По чаршафите има петна от кръвта ми, т.е. от комарите. По този начин съм прекъсвал много от любимите си сънища. След това, както се досещаш, нищо не е същото. Поне ставам малко по-доволен, защото съм успял да си върна за притеснението.

Добре дошли у нас през нощта.

Това е, защото живея близо до вода. Тя, както се вижда, е черна; из нея плуват хора. Снощи видях да преминава приятел, който не съм виждал от много години, но не бях сигурен дали точно е той, не че има кой знае какво значение. Всички те идват по течението като парцаливи кораби, носят се по каналите все надолу, оттичат се, а аз се опитвам да позная кой закъде е. Веднъж дори се осмелих да попитам един преминаващ.

В нашия квартал всички служим за храна. Когато ни откраднат от почивката, когато ни лишат от сън, ставаме гладни и раздразнителни от лепкавите постели, гледаме се продължително, почти без да продумваме преживяваме. Когато ни е ни да заспим, ни да станем за работа, въртим се из леглата кой както може. Затова в някои семейства се раждат много деца, т.е. много храна.

Нашите комари никой не ги яде, а в мътната вода отдавна риба не се въди. Нощем е толкова тихо. От време на време чуваме да препуска по улиците мургав кон, на него качен исполински конник, целия облечен в желязо. От ноздрите му излиза пара, в ръцете си държи мухобойка.

Питам се, когато един ден изгрее слънцето, как ще обясним откъде са се взели всичките мръсни петна по стените. Затова отгоре слагам картини - да скрия истината.