БЕЛЕЖКИТЕ НА ЕДИН БЪДЕЩ ТОТОМИЛИОНЕР

Привет, хубавице! Може да не ме познаваш добре, никога да не си срещала човек като мен досега, но забрави за външния ми вид и слушай внимателно каквото имам да ти кажа.

Преди време сумата, насъбрала се в трето теглене от държавната лотария надхвърли 147 млн. евро. У много хора внушението, което това изумително голямо число оказва върху психиката, започна да взима надмощие над всичко останало. Пред тотопунктовете за кратко време се образуваха опашки, играчите изнервено се споглеждат един друг, обладани от подозрения. Има случаи, в които един отчаян участник с престъпни намерения преписва числата на друг, за да ги подаде в приемателния пункт. Възцари се атмосфера на напрегнато очакване. Ритуалното теглене на тиража предизвиква във всички тревожни тръпки. Този социален феномен е изпробване на индивидуалните способности да се фантазира “на широко”, без счетоводство. Също и аз редовно се оставям да бъда завладян от благородната масова психоза на тотото. Това, което ме различава от останалите обаче, е непоклатимата ми увереност, че спечелилият голямата сума ще съм единствено аз. 

Ето, докато ти говоря тези неща, от ъгъла ме наблюдава домашната котка с абсолютно разбиране на блаженото ми състояние и за предстоящия ми щастлив живот. По-късно ще изпия дневната й доза валериан, няма да въздишам повече и ще се опитам да овладея нетърпението си. Имам належаща необходимост да разчистя жилището си, за да го подготвя за промяната, която ще настъпи след спечелването на голямата сума пари. Ще проверя дали котките в хода на милиони години еволюция са се научили да летят. 

Искам да споделя с теб и други планове, така че ела по-близо, за да ме чуваш по-добре. На мене никога не ми е трудно, трудно ти е на теб: положението ти на слушател предполага особено обвързване на съществуването ти с моето - попадаш в капан, но едва ли ще ти направя лоша услуга като те привлека да изслушаш тази словесна мътилка, а после дай да пием по едно вино. И ти започваш да мислиш като мен, така че предлагам да бъдем като вода, разтворена във водата.

Ако ти стана скучен, можеш да ми се хвърлиш на врата и да ме нацеуваш, за да ме прекъснеш, нямам нищо против. 

В разговор с моите страхотно извисени, културни, богати, прилежни, добре подстригани и облечени чистичко приятели стигнахме до идеята, че в настоящия момент е разумно да се занимаваме с изкуството на “тоталната естественост”, когато се събираме да цъкаме ракийки. Това понятие не е достатъчно изяснено, така че нека се опитам да го конкретизирам. Става дума за търсене на такива форми, които да отразяват непосредствено заобикалящото ни по колкото се може по-конкретен начин, но без да се предизвиква отегчение. Едно от следствията е, че художествен текст може да погълне всякакви привидно чужди му езикови масиви и това да не накърни по никакъв начин неговата фикционалност. На всичкото отгоре тук, в това лично езиково пространство мога да кажа каквото си поискам и сигурно ще го направя.

Там няма никаква котка, по дяволите, нямам домашен любимец.

Нека не преекспонираме. Отсреща Витоша е тъй загадъчно небрежна. 

Сутринта погледнах през прозореца и ми се стори, че отвън прелетя някакво горящо врабче. После, като пообмислих нещата, го напсувах на майка. После пак го напсувах от любов към мръсните приказки.

Тръгнали сме с тебе двамата към ядрото на този кратък езиков куфраж – този текст не е фикция! Всичко, казано тук, е истина и ще се случи съвсем скоро! В началото ти казах, че не въздишам вече. Налага се сам замечтано да опровергая неистинността на своето твърдение: аз въздишам тревожно, защото при мисълта за бляскавото бъдеще, което ми предстои, завиждам сам на себе си и хитро потривам ръце. И тебе ще впишем някъде там, неизбежно е.

Изчакай, историята наистина се налага да продължи. Въпреки вече зададеното първоначално заглавие смятам, че е необходимо да употребя правото си да го заменя с “Бележките на един тотомилионер”. Скоро тази трансформация ще е правомерна. Утре отново има теглене на тиража.

А времето напредва. От няколко часа обикалям около дома ти и се чудя дали да не спукам и четирите гуми на колата ти, за да усъвършенствам диалога между нас. Колко милиона е най-разумно да се теглят в брой и колко много непозволени и неблагоприлични неща върша от самота.

ОТЧАЯНИЕТО (гатанка)

Канапето пак (уморено) просъсква под тежестта. Времето безсъзнателно тече. От цигарата се отделя с отегчение дим. Погледът опипващо се плъзга по предметите, всички до един негово притежание. Във въздуха мътнеят прокисващите остатъци от предишни разговори, трохите по масата приятно убождат разлялата се върху кухненската покривка брадясала кожа. По чашите белеят отдавнашни следи от лепкави пръсти. Звуковете свършват в събота, меджу два и четири часа следобед. Омазнените мебели охладняват постепено и се покриват с телесната му влага. Отмито е останалото от снощната вечеря неразположение, възможно е отново да си сипем по една. Долната земя, която се вижда от тясната тераса,  привлича. Безсилните стъпки из празния хол са недоловими, главата се заплита в прострените в кухнята потници и беложълти гащи. Преките пътища към нощта са толкова удобни. Мобилизира спешно кашкавата плът, разбягала се по дивана. Лежи и мига залепен за предпоследното удобно място. Оттук-оттам надзърта мрак, а вятърът разхвърля космите на котката беглец. 
Разглежда старите писма и си препрочита бележките (кафе, ракия, тоалетна хартия, сапун, домати, сирене и лук). Прибавя нови мръсни чаши към старите. Сепва се от подозрението, че въпросите, които задава на етеричните си двойници, са твърде наивни и е невъзможно да им се отовори, без да се знае всичко. Тогава за кратко изпитва желание да стане и да излезе навън, да се срещне с хората, но тях отдавна ги нямаше, поне вече не знае как да стигне до тях. Отдолу – празнична манифестация. Отстранява се от острия ръб на перваза и внимателно полага все по-меките си части върху канапето. Доспива му се. 

„Далече от къщи съм. Ти разбираш тези неща. Разбираш ме напълно. Поне така съм мислил досега. Не ми е неприятно това, че ме разбираш. Това е една от причините да ти говоря. Отношението ти към мен ме съсипва. Знаеш това. Продължавай да бъдеш такава. Правиш ми услуга.”

На улицата долу мърляви хлапета се ровят из боклука и пискат злостно с подрезгавяли гласове. От тъмното долита лай и се разива из запустялото пространство. Не му се ходи там, не му се спи, не следва нищо.

Четвъртък, 30-ти. Посред нощ. Не се звъни. Това само по себе си е самото събитие.
Петък, 31-ви. Отново нищо.
Събота, 1-ви. Нищо.
Неделя. Нищо.
Понеделник. Нищо. 
Вторник. Нищо. 
Сряда. Нищо. 
Четвъртък. Нищо. 
Петък.
Вторник.
Неделя.
Нищо. 
Стопанинът замина за А.